Въпрос №1: Бог мразеше ли неродения Исав?

Част I

ВЪРХОВЕНСТВОТО: БОЖИЕ ИЛИ ЧОВЕШКО


Въведение към Част I

Кой е владетел над историята, човекът или Бог? Това беше голямото изкушетие на Сатана в градината: “ще бъдете като богове” (Бит. 3:5). Ева реши, че би могла да изпита Божието слово чрез експеримент. Тя щеше да наруши Божия закон и да види дали щеше да умре същия ден, както Бог беше обещал. Тя, “неутралният наблюдател,” щеше да определи кой беше прав, Бог или Сатана.

Проблемът беше, че изпитвайки Божието Слово, тя нарушаваше Божието Слово. Тя поставяше себе си като независим участник в един космически експеримент. Но Бог каза, че Той управлява. Той щеше да определи хода на събитията, ако тя или нейният съпруг нарушат Неговото слово. Беше ясно: Той е или владетел, или лъжец. Сатана изкуши човека, внушавайки му, че човекът управлява вместо Бога. Вярвайки, че човекът управлява голямото космическо изпитание на Божието слово и след това действувайки в рамките на тази вяра, човечеството изпадна в грях.

Божието Слово изпитва Божието Слово. Божието Слово е авторитетът, а не човешките жалки опити. Това е мястото, откъдето трябва да започне християнинът: с властта на откритото Божие Слово, Библията. Ако това не е неговата начална точка, тогава той е в грях, следвайки стария грях на Адам и Ева. Човекът, който издига своята предполагаемо неутрална логика или своите експериментални техники над суверенното слово на Бога, е извършил огромен грях. Ние не изпитваме Бога с нашата така наречена логика; Божието Слово изпитва нашата логика.

Имайки това предвид, разгледайте следващите 25 библейски въпроса. Те всички се занимават с въпроса: Бог абсолютен владетел ли е на Своето създание или по някакъв начин владетел е човекът? Хуманистите искат да ни убедят, че единствено човекът е владетел, дотолково, доколкото всяка съзнателна сила е владетел. Както ще видите, когато четете следващите 25 въпроса, Библията поучава, че Бог и само Бог е абсолютен и върховен владетел. Но има много християни, които не могат да решат между това, което Библията поучава и което хуманистите поучават. Те не искат да заемат каквато и да е позиция.

Библията не поучава средна позиция. (Това е моето твърдение.) Готови ли сте да видите какво поучава Библията по този предмет? Готови ли сте да изпитате моето твърдение, като си зададете 25 въпроса и после потърсите библейски отговори?

Въпрос 1


Не мразеше ли Бог неродения Исав?


“Макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава, рече й се: “По-големият ще слугува на по-малкия”; както е писано “Якова възлюбих, а Исава намразих" (Рим. 9:11-13).

Бог предрече на Ревека бъдещето на нейните двама сина. Исав щеше да служи на Яков. Павел е ясен: Бог произнесе тази присъда срещу Исав – по-големия брат, преди двамата сина да бяха родени или да са направили някакво зло.

Текстът означава точно това, което казва, ето защо той затруднява толкова много християни. Те скачат към грешно заключение: “Исав никога нямаше шанс да докаже себе си. И все пак се казва, че Бог го намрази. Това не е справедливо от страна на Бога. Бог е справедлив, така че текстът не може да означава това, което казва. Той трябва да означава нещо друго.”

Павел знаеше, че хората щяха да си кажат точно това, затова веднага задава риторичен въпрос, който има смисъл единствено ако Божията омраза към Исав започна преди Исав да беше направил добро или зло: “И тъй какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!” Тогава Павел продължава да говори за Фараона от книгата Изход по подобен начин (Въпрос 2).

Павел цитира Мал. 1:2-4. В стих 3 четем, че Бог дори осъди всички от Исавовите наследници, Едом: “А Исава намразих и направих горите му да запустеят. . . .”


Вероятен отговор

“Бог всъщност не осъди Исав преди някой от синовете да бъде роден. Той осъди Исав, защото Той предвиди злите дела, които Исав щеше да извърши по-късно. Така че Бог не е несправедлив. Исав пропадна поради собствените си зли дела.”


Моят отговор: Но текстът е ясен. Бог осъди Исав преди да беше сторил нещо зло. Текстът не споменава бъдещите дела на Исав. Въпросът е: всички хора са осъдени автоматично преди да са родени. Това е, което учението за първоначалния грях означава. Исав беше син на бунтовния Адам, точно както и всички нас, и следователно беше по рождение зъл и омразен на Бога, точно както и всички ние, преди да беше сторил нещо морално или неморално. Забележителният факт е не че Бог намрази Исав. Забележителният факт е, че Бог възлюби Яков!

Не каза ли Бог на Ревека, че по-големият ще служи на по-малкия? Можеше ли Исав да е живял добър живот и да промени това обещание? Исак мислеше така и беше готов да даде благословението на Исав (Бит. 27:4). Но Исак сгреши: Бог направи възможно за Яков да получи благословението въпреки действието на непокорство на баща му (Бит. 27:6-29).

Беше ли Исав безпомощен? Да. Беше ли неизбежно Яков да получи благословението? Това е, което Бог каза на Ревека (Бит. 25:23). Можеше ли тя да разчита на Божието обещание? Абсолютно. Имаше ли Исав шанс да преодолее Божието обещание? Никакъв шанс. Въпрос: Има ли някакъв смисъл думата “шанс” в Божия план?

За допълнително изучаване: Пс. 5:5; 11:5; Рим. 11:7-10; Еф.2:3; Евр. 12:16-17

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s